С ТЕБ И ГАСНЕЩИЯ ЗАЛЕЗ

се залоства моето сърце.

а може би и се отваря

за дългото пътуване напред …

Преминавам под рухващия свод на къщата –

прозорците са умираща от жажда птици,

а покривът – потъващ кораб,

натоварен с имена.

Ръцете ни – изпълнени със залез,

горещи ме обвиват.

И във мига на дълго чаканото откровение

се свличат дрехите …

Раменете се оголват

като тела на хлъзгаво – солени риби.

Ще бъде дълго пътуването.

Поемат ни водовъртежните посоки.

Припламването, извиването на телата.

И „да”, и „не”,

и стон, и порив,

устрем и надежда.

Зашеметяващият мирис на липа,

проникнал в тялото ти.

А липов цвят са мойте устни,

отронили се от дървото на надеждата.